Докосни ме в мечтите ми поне,
нека да изгрееш там като лъчи.
Дори и да се изгубиш в мрака,
след теб винаги остават следи.
Докосни ме в сънищата ми поне,
на воля и спокойно скитай там.
Ще те целувам много пъти плахо,
да не изчезнеш в мрака пак сама.
Докосни ме с обич веднъж поне,
нека да дойде пролет и при мен.
Ще бъда капки дъжд за цветята,
в сърцата ще бие пулс и за двама.
Докосни ме с тялото веднъж поне,
нека да почувствам струя от страсти.
Волно ще разпусна душата си с теб,
дъха ти ще превърна в стих в нощта.
Докосни ме с песента си веднъж поне
и невидим в съня с теб ще танцувам.
Ще се чудиш защо ме сънуваш пак
неразбрала, че още сляпо ме обичаш.
Ибрахим Бялев
