Помня
Те!
И раздялата
помня...
Бях се изгубил
или полудял...
Небето ридаеше...
Сърцето пък Бога проклинаше...
Дъжд не валеше...
Слънце не грееше...
Съдбата ми изгаряше...
А душата ми кървеше...
Сърцето пък Бога проклинаше...
Помня
Те!
Беше
моя
нежна теменуга!
В ръцете си те държах
и за милост те молех!
За всичките злини!
За грубите думи!
За разрушените мечти
и за всички пролети сълзи...
Моля те да ми простиш!
Сърцето пък Бога проклинаше...
Беше лято...
Ти отлетя като ято...
Остана вината
и от тебе творбата:
"Ако не полетиш, няма как небето да покориш!"
Остана и споменът
как те целувах неистово...
Сърцето пък Бога проклинаше ...
Не, не знам дали Той е виновен,
но му благодаря, че те превърна във спомен.
Ибрахим Бялев
.
