Ахмед ага от Тъмръш

Из Тъмраш  (6. Априлското въстание и мястото на тъмрашлии)

Автор:  Ангел Вълчев

http://www.promacedonia.org/bdobr/av/av_6.htm

За първи път името на Ахмед ага Тъмрашлията се свързва с Априлското въстание през 1876 година в едно приложение към доклада на княз Церетелев. Като изброява загубите и пораженията на народа, Церетелев между другото пише: „... Село Батак — 700 къщи, разрушено от Ахмед ага от Тъмраш” [1].

Сега е безспорно изяснено, че въстанието в Батак е потушено не от Ахмед ага Тъмрашлията, а от Ахмед ага Барутанлията, тогавашен турски околийски чиновник в Доспат. Но тогава малко хора знаеха и правеха разлика между двамата ахмедовци. 

Руският консул в Пловдив Найден Геров, който добре познаваше Тъмрашлията, още в дните на въстанието бе извикан в Цариград и по дипломатически съображения остана там в посолството. Княз Церетелев пристигна в Пловдив и в първите си съобщения не правеше разлика между Ахмед ага Барутанлията и Ахмед ага Тъмрашлията. За него те бяха едно и също лице. Това се вижда от няколко негови съобщения.
 
Друго съобщение за Тъмрашлията дойде от английския консул в Одрин Дюпюи от 7 август 1876 година. В своя доклад той пише: „Те били нападнати от башибозуците под командата на Тъмрашлията Ахмед ага. .. Перущица на 13, а Батак — на 9 май... ” [2] Както е видно, и за Дюпюи в този момент има само един Ахмед ага, който коли и пали и в Перущица, и в Батак.

Трето съобщение, в което се говори за името на Ахмед ага, е една дописка на английския вестник „Зорница” в Цариград. На 3 септември 1876 година вестникът описва въстанието в Перущица и между другото се казва: „Тука башибозуците са били под командата на Тъмрашли Ахмед ага” [3]. Данните са взети от американския консул Скайлер [4]. Тези отречени отдавна твърдения са основните източници и за Манолови [5].
 
В първите дни и седмици нито един вестник няма свой кореспондент в района на въстанието.

[...]

Макгахан пръв откри, че в печата и в официалните доклади погрешно се смесват Барутанлията и Тъмрашлията. В една своя дописка той обърна внимание, че те не са едно и също лице и не бива да се смесват [4]. Макгахан също писа, че Тъмрашлията е бил в Перущица, но той съобщава, че това му е казала арменката, която била „подлудяла от ужаса” [5].

От самите перущенци — участници и изследователи на въстанието — само Спас Гълъбов пише, че Ахмед ага седял накрай селото и наблюдавал от върховете с телескопа си [6]. Друг конкретен факт никой от тях не съобщава. В 1958 година К Гълъбов-син повтори казаното от бащата [7]. А в 1963 година Н. Жечев повтори Константин Гълъбов [8].

[...]

Още преди четиридесет години големият родоповед Васил Дечев написа специален очерк за Ахмед ага Тъмрашлията, в който казва:

 „Ние твърдим и можем да докажем, че Ахмед ага лично не е участвувал при потушаването на перущенския бунт и никакви преки или косвени заповеди не е давал да се колят бунтовниците и техните невинни жени и деца. Нещо повече. Има доказателства, че Ахмед ага тайно е съчувствувал на бунтовниците, и то по много свои и лични съображения, а главно за това, че не се е спогаждал с пловдивските бейове и управници, особено по въпроси и работи от политически и административен характер. Да се не забравя и това, че тъмрашлии са били добри приятели на съседите си перущенци. Ахмед ага по природа и възпитание не е бил страхливец, лицемер и изменчив, но факт е, че през всичкото време на обсадата, боевете и окончателното сломяване на перущенските борци той е почивал, или е вършел някаква второстепенна и третостепенна забитска работа в българския манастир „Св. Петка Мулдавска”, югоизточно от град Станимака и далече от Перущица и Тъмраш” [1].
 
Васил Дечев написа тези редове за Ахмед ага седем години преди книгата на Кепов и 16 години преди първата книга на К. Гълъбов. Но „Родопски писма” с техния малък обем и тираж се изчерпаха и изчезнаха от пазара още тогава, та малцина дори знаеха за тях. А преди да напише тези редове, Дечев дълго бе проучвал въпроса, разпитвал бе десетки хора от най-близките села до Тъмраш, включително и брата на Ахмед ага — Смаил.
 
„В книгата на йеродякон Никифор Стоянов и сега живущ в тоя манастир, озаглавена „Манастирът „Св. Петка Мулдавска и издигането на самия манастир от 1895 г.”, пише: 

„Справедливостта го изисква да споменем кой именно е отървал манастира, за да не стане пепел през време на грозната 1876 година. През същата година дохождат в манастира кадията от Станимака и с него заедно известният на повечето българи Ахмед ага Тъмрашлията през светлата седмица в петък (в този петък става събор в манастира), игуменът, който и сега управлява манастира, в един разговор казал «а Ахмед ага: „Ахмед ага, баща ти да (кога) бе жив, той е бил най-големият защитник на манастиря ни, той се помина, сега ти оставаш негов наследник, за да браниш и покоовителствуваш манастиря ни”.
В отговор на игумена Ахмед ага рекъл: „Попе, ако би някой да ви стори и най-малко зло, извести ме с едно писъмце от две думи и злосторниците под земята да са, ще ги намеря”. И наистина Ахмед ага удържал на думата си.
 
В същата зловеща за България 1876 година, именно в това време, когато башибозуците ударили да палят и горят село Перущица, една орда от 500 души се явила в с. Чаушево, като имала намерение и там да отиде и обере манастира. Ахмед ага, който е бил по това време кърсердарин (пристав по преследване на разбойниците) и обикалял тогава селата около Станимака, за да пази тишината в това размирно време, се намирал в едно село близо до град Станимака (неизвестно ни е името на това село — б. Ст. III.). Известен от манастира за намеренията на помаците, веднага провожда своя юзбашия и съотечественик Мустафа Семерджиолу в с. Чаушево да обади на помаците да не би да отидат в манастира „Св. Петка” и да не би да направят някакво зло, защото казал Ахмед ага „всичките през топуз ще ги прекара”.


-----------------------------------------------------------------------------------------

1. Сп. „Исторически преглед”, 1968 г., кн. I, стр. 117.

 

2. К. Гълъбов — История на въстанието, Сф, 1940 г., стр. 165.

 

3. Сп. „Истор. преглед”, 1972 г., кн. I, стр. 105.

 

4. Макгахан — Турските зверства в България, 1880, стр. 63.

 

5. Пак там, стр. 79.

 

6. В. „Южна България”, П. 1883 г., бр. 29.

 

7. К. Гълъбов, ц. к. стр. 116.

 

8. Н. Жечев, ц. к., стр. 36.

.