Научи ме

С теб осъзнах,

че Аллах от мене човек е създал.

С тебе се научих да греша

и да не слагам изкуствени крила.

Научих се и на това

как да създавам човек от калта,

дори и да отронвам сълзи за Любовта.

Мечтите ми преди да се стопят,

помолих ги за себе си да ми шептят.

Няма да те ползвам за настроение,

ти на живота си ми вдъхновение.

Нито ще те продам като лихвар,

нито ще те похарча в някой бар.

Ще се боря за нашата съдба,

и със скритата в нея тъга,

в мене да стене няма да й позволя.

Докосна ме ти като истинска жена,

разпръсна се по мен като Лунна светлина.

Дори и да си вече във рая,

пак ще те позная.

Ибрахим Бялев