Помакиня

Ах, майко мила, видях я горе на балкана, беше като бяла лястовица, в ръцете си държеше зелен здравец, а на устата - песен. С нея моли Всевишния за здраве, живот и любов.

Ах, майко мила, очите й са извор, а сълзите – порой. Косата й е като тревата, а снагата, взела от дъгата, е като изгрев чиста и като залез – топла. Като роса е по цветята, като песен е по гората.

Ах, майко мила, ангел с крила е тя за мен, извисил се до невидими небеса. Не казвай, че ще отмине хей тъй, без следа или без сълза. Покрай нея има цветя, нежни горски гердани, но и те се губят пред лицето й.

Ах, майко мила, тя не е човек, а дива сърна, от човек невидяна, с ръка недокосната. Гордостта й е до небесата, а гласът й - до върховете. Моли се, майко, път да се отвори, майка си да види.

Като я видях, сърцето ми прошепна: това е тя, последвай я, помогни й да премине през планината. Майка да си види, майка й да не жали за едничко чедо.

Кажи ми, майко мила, ти ли да жалиш или нейна майка... А сърцето ми напира: иди, иди! А тя е като бял гълъб, в ръцете си държи зелен здравец, а на устата - песен молитва.

Ах майко мила, не търси в спомените утеха. Ще идвам във съня ти, ще влизам тихо и кротко. Дори и в мрака ще те намеря, за да те погаля и целуна, молитвата да ти взема, сълзите ти да избърша.

Ах, майко мила, в планината има гъсти гори, дълбоки води, как да оставя либе сами... А майка жали чак до гроба.

Жали майко, жали ти за двама...




Ибрахим Бялев