* * *

До сутринта колко остава,

а до края на живота ми...?

Не знам и не ме интересува.

Стига ми огънят твой, любов моя,

в него искам да изгоря,

и в душата ти капка живот да сложа.

Нека да кажат недокосналите се до теб -

умря сиромахът хей тъй, за една любов.

А вие, сълзи мои, в езеро се превърнете,

за да потъне любовта в него,

нека плува там като златна риба,

чакана и молена от всеки,

и да избира сама бисери.

А ти, душа моя, научи ме да убивам смъртта,

за да живее тя до безкрай,

нека носи и тя душа лека на птица,

нека да пише нашата съдба.

Дори и сега в последните си мигове, любов моя,

ти пак си до мен, бяла и засмяна,

молиш ме да остана в прегръдката ти,

болката в мен искаш да изтръгнеш,

от тъгата крила да направиш,

за да летим с теб от цвят на цвят.

И сега, когато аз си отивам,

на теб оставям розите в градината ни,

за да продължиш с тях нашата магия.

Който ги види, с въздишка да казва -

тук живее любовта.

Ибрахим Бялев 

.